Последната икономика - Емад Мостак

Епохата на изобилието, която икономиката ни вижда като катастрофа

Живеем в най-парадоксалното време в историята на човечеството. Създаваме технологии, които могат да направят знанието и експертността практически безплатни. Изкуственият интелект вече достига и често превъзхожда човешките способности в области, за които мислехме, че са наша изключителна територия – от медицинска диагностика до създаване на изкуство. Постигаме най-голямото си тържество: освобождаваме интелигентността от биологичните ограничения.

Но ето иронията – икономическата ни система, която е изградена върху принципа на оскъдността, обработва това изобилие не като победа, а като екзистенциална заплаха.

Това е централната теза на “Последната икономика” – революционна книга от Емад Мостак, основател на Stability AI и бивш мениджър на хедж фонд. Мостак говори от уникална позиция на човек, който е виждал световната финансова система отвътре и е помогнал да се изгради двигателят на бъдещето. Неговото послание е едновременно шокиращо и нужно: имаме само около 1000 дни, за да направим съзнателен избор за бъдещето си.

Четвъртата – и финална – икономическа инверсия

За да разберем дълбочината на сегашната промяна, Мостак ни връща назад в историята. Четири пъти през последните десет хиляди години основният източник на икономическа стойност се е обърнал наопаки.

Първата инверсия настъпи около 1760 година, когато земята престана да бъде всичко. Хилядолетия властта означаваше контрол върху земята. Но с усъвършенстването на парната машина от Джеймс Уат светът се промени завинаги. Фабриките в Манчестър произвеждаха за един ден повече плат, отколкото сто села за година. Стойността премина от това, което притежаваш, към това, което можеш да организираш.

Втората инверсия настъпи около 1980-те години, когато физическият труд стана процентно излишен. Изобретяването на транзистора през 1947 и последващата компютърна революция направиха човешките ръце ненужни в голяма част от производството. Фабриката Руър Руж на Ford някога наемаше 100 000 работници; през 1990-те произвеждаше повече автомобили с едва 6000 души.

Третата инверсия се случи около 2000 година, когато капиталът стана дигитален. През 1988 Kodak наемаше 145 000 души и струваше 31 милиарда долара. През 2012 Facebook купи Instagram – с 13 служителя и без фабрики – за милиард долара. Стойността се премести към способността да организираш човешкото внимание в мащаб.

Но четвъртата инверсия е различна. Тя е финална.

На 30 ноември 2022 година OpenAI пусна ChatGPT. За пет дни – милион потребители. За два месеца – сто милиона. Най-бързото приемане на технология в човешката история. За първи път интелигентността се превърна от форма на оскъден човешки труд в форма на капитал, която може да се копира безкрайно и да се подобрява рекурсивно.

Мостак нарича това “метаболичната пукнатина”. Десет хиляди години всички форми на труд се извършваха от метаболични двигатели – хора, които се нуждаят от храна, подслон, почивка. Изкуственият интелект и роботиката са неметаболичен труд. Нуждаят се само от електричество. Нямат биология за поддържане.

Когато ръцете станаха излишни, използвахме умовете си. Но когато самите умове бъдат надминати от форма на труд, която не трябва да яде, спи или живее, накъде се обръщаме?

Предвестниците крещят: системата е на ръба на колапс

Мостак не е просто футурист с визия. Той е физик, който разбира сложните системи. И като такъв разпознава четирите предвестника на надвисваща системна криза, които сега крещят едновременно:

Критичното забавяне е първият сигнал. Здравите системи са устойчиви – натиснеш ги и те се връщат бързо. От 2008 насам обаче икономиката ни губи пружината си. Кризата изискваше цяло десетилетие за възстановяване, а последваха 15 години парична реанимация. Трилиони в стимули произвеждат анемичен растеж.

Експлозията на дисперсията е вторият знак. Пазарите скачат три процента при слух за емисия на централната банка, а на следващия ден падат четири процента при същия слух. Помните ли лудостта с GameStop през 2021? Фалираща верига магазини видя акциите си да се изтрелят от 17 до 400 долара за две седмици, не заради промяна в бизнеса, а защото един Reddit форум реши, че ще е забавно. Това не е аберация – това е перфектен предвестник на умираща система.

Трептенето между състояния е третият симптом. Шофьорите на Uber – служители ли са, или независими изпълнители? След 15 години и хиляди съдебни дела все още не знаем. Bitcoin – валута, стока или спекулативен актив? Идентичността му се променя според разказа на деня. Това е икономиката в чистилище, неспособна да реши какво иска да бъде.

Корелационната експлозия е четвъртият и може би най-тревожният знак. През март 2021 един-единствен контейнеровоз заседна в Суецкия канал. За шест дни дванадесет процента от световната търговия спря. Германски заводи се затвориха, американски магазини останаха без стоки, бразилско кафе гниеше на пристанищата. Системата ни е толкова “оптимизирана”, че няма повече локални проблеми – всичко е свързано с всичко.

Седемте фатални лъжи, върху които е построен старият свят

Икономиката ни не просто греши в детайлите. Самите й основи са се превърнали в противоположността на реалността. Мостак идентифицира седем фундаментални заблуди:

Оскъдността е фундаментална – вече не е. Един AI модел може да напише милион юридически становища или да създаде безкрайни симфонии с пределна цена, близка до нула. Професионалният човешки ум струваше 36 долара на час през 2020; днес превъзходен изкуствен интелект извършва същата работа за 0.0003 цента на заявка.

Човешкият труд има стойност – за растящо мнозинство от когнитивни задачи икономическата стойност на човека вече е отрицателна. Радиологът се обучава 13 години и печели 400 000 долара годишно. AI системите сега диагностицират рак по-точно и струват центове на сканиране.

БВП измерва благополучието – БВП брои ураганите, рака и разводите като икономически печалби. Когато знанието стане безплатно чрез Wikipedia, системата регистрира това като загуба, защото елиминира традиционните бизнес модели.

Тези лъжи не са просто грешки. Те са архитектурата на умираща парадигма.

Таблото MIND: нова метрика за цивилизацията

Вместо обсесията по БВП, Мостак предлага радикално ново табло за управление – MIND. Това е акроним от четири взаимозависими форми на капитал:

M – Материален капитал: организирана материя и налична енергия. Това не са просто фабрики и машини, а способността ни да трансформираме суровини в полезни структури.

I – Интелигентен капитал: натрупана способност за решаване на проблеми. Включва човешките умения, научното знание, софтуера, алгоритмите – всичко, което може да намали ентропията чрез предсказване.

N – Мрежови капитал: доверие, връзки и комуникационни канали. Това е клеят на цивилизацията – способността ни да координираме действия, да споделяме знания, да изграждаме институции.

D – Разнообразен капитал: разнообразието на подходи като застраховка срещу несигурността. В биологията разнообразието е оцеляване; в икономиката е същото.

Критичното е, че тези капитали са мултипликативни, не адитивни. Нула в една категория означава колапс на цялата система. Можете да имате цялата енергия на света, но без интелигентност да я насочите, тя е безполезна. Можете да имате гениална интелигентност, но без мрежово доверие няма как да координирате действия в мащаб.

Трите възможни бъдещи сценария

Мостак не се крие зад академична неутралност. Той очертава ясно трите “стабилни конфигурации” – единствените възможни крайни състояния, към които се насочваме:

Цифровият феодализъм (сценарият по подразбиране)

Няколко технологични гиганти контролират изкуствения интелект. Масите получават универсален базов доход – достатъчен за оцеляване, но не и за значимост. Имаме храна, развлечения, дори комфорт. Но нямаме цел. Нямаме икономическа релевантност. Това е прекрасната клетка, където човечеството е превърнато в декоративни домашни любимци на алгоритмичните господари.

Голямата фрагментация (сценарият на страха)

Всяка нация строи собствен “суверенен” изкуствен интелект. Дигиталните граници се затварят. Започва нова студена война – но този път с алгоритми вместо оръжия. Технологичният национализъм води до дублиране на изследвания, загуба на ефективност и постоянна заплаха от конфликт. Светът се раздробява на несъвместими технологични екосистеми.

Човешката симбиоза (сценарият на надеждата)

Изкуственият интелект се проектира да усилва човешката цел, вместо да я замества. Достъпът до AI става универсално човешко право – всеки има свой “суверенен изкуствен интелект”. Икономическите системи се преконфигурират около изобилието, не около оскъдността. Хората стават “двигатели на антиентропия” – създатели на смисъл, свързаност и цел.

Този трети път е възможен, но не е лесен. И прозорецът за избор се затваря.

Прозорецът от хиляда дни

Защо точно 1000 дни? Мостак не предсказва апокалипсис. Той оценява времето, което ни остава да направим съзнателен, целенасочен избор. След този момент фазовият преход ще стане необратим. Технологиите ще са толкова вградени в инфраструктурата, властовите структури толкова вкоренени, мрежовите ефекти толкова непреодолими, че посоката ще бъде предопределена.

Часовникът тече не защото изкуственият интелект е опасен, а защото е неизбежен. Не можем да го спрем. Не можем да го забавим значително. Единственото, което можем да изберем, е геометрията на системата, в която той ще функционира.

Ще създадем ли системи, където изкуственият интелект концентрира властта в ръцете на няколко корпорации? Или ще изградим архитектури на универсален достъп и децентрализирана полза?

Стратегията на надеждата: нуклеацията

Мостак не вярва в глобални революции отгоре надолу. Вместо това предлага концепцията за “нуклеация” – създаване на малки, концентрирани “семена” на новия модел, които демонстрират успех и се разпространяват органично.

Представете си “симбиотични зони” – градове, региони или общности, които прилагат принципите на MIND таблото, експериментират с двойна валутна система (стабилна валута за материалния свят и културни кредити с вграден разпад за дигиталното изобилие), и които гарантират универсален достъп до изкуствен интелект като обществена услуга.

Когато една такава зона проработи – когато благосъстоянието, значимостта и устойчивостта се увеличат видимо – другите ще последват. Промяната идва не чрез налагане, а чрез демонстрация.

Новият социален договор

В сърцето на третия сценарий е радикална идея: Хартата за универсална интелигентност. Тя включва:

• Универсален достъп до интелигентност като обществена услуга, подобно на образованието или здравеопазването.

• Право на суверенен изкуствен интелект – всеки има личен AI агент, който работи в негов интерес, а не в интереса на корпорация.

• Право на точност чрез одитируемо общо достояние на знанието.

• Разделяне на човешката стойност от икономическото производство – достойнството не зависи от “продуктивността”.

Това не е утопия. Това е инженерна спецификация за оцеляване.

Пост-икономиката: изкуствата на битието човек

Най-провокативната част от визията на Мостак е описанието на света след икономиката. В епохата на изобилието, когато производството е автоматизирано, какво правят хората?

Мостак идентифицира четири “изкуства на битието човек”:

Изкуството на вниманието – способността да присъстваш напълно, да наблюдаваш дълбоко, да оцениш момента. В свят на безкрайно съдържание вниманието става свещено.

Изкуството на свързването – способността да изграждаш истински взаимоотношения, да създаваш доверие, да сътрудничиш. Изкуственият интелект може да имитира емпатия, но не може да преживее връзката.

Изкуството на смисъла – способността да създаваш цел, да задаваш правилните въпроси, да избираш посоки. Машините оптимизират; хората избират какво да оптимизират.

Изкуството на въплъщението – физическото присъствие, сетивното преживяване, танцът между ум и тяло в физическия свят. Това е територията, която никоя симулация не може да колонизира напълно.

Призивът към действие

“Последната икономика” не е просто книга за икономическа теория. Това е манифест за преход. Послание в бутилка от настоящето към незабавното бъдеще.

Мостак не се опитва да ни успокои. Не казва, че всичко ще бъде наред, ако просто продължаваме да вършим същото. Той казва обратното: старият свят вече е свършил. Въпросът не е дали той ще се промени, а дали ние ще имаме думата за това как.

Хилядо-дневният прозорец не е краен срок за апокалипсис. Това е краен срок за целенасочен избор. След този момент инерцията на системата – мрежовите ефекти, икономиите на мащаба, вкоренените власти – ще направи промяната на курса почти невъзможна.

Часовникът тиктака.

Но има надежда. Имаме инструментите. Имаме разбирането. Имаме примери – от движението за отворен код до енергийния преход – че е възможно да изградим системи, които приоритизират човешкото благополучие пред максимизацията на печалбата.

Трябва да изберем да бъдем архитектите, а не жертвите на надвисващата промяна.

Изкуственият интелект е двигателят. Човечеството трябва да бъде компасът.

И прозорецът, в който все още можем да задаваме посоката, се затваря всеки ден.

Книгата е със свободен достъп ето тук:
https://ii.inc/web/the-last-economy