01 Работата

До 2030 г. половината от нас може да останем без работа.

Или да удвоим продуктивността си. Зависи кого питаш.

Събрах на една "виртуална маса" едни от най-влиятелните умове в AI:

10 въпроса. 10 различни визии за бъдещето. В 10 последователни поста.

📌 Работните места – заместване или усилване?

📌 Неравенството – кой прибира печалбата?

📌 Образованието – какво да учим, ако знанието е безплатно?

📌 Регулациите – кой държи волана?

📌 Истината – ще имаме ли обща реалност?

📌 Психичното здраве – AI лекува или вреди?

📌 Геополитиката – мир или война?

📌 Малкият бизнес – шанс или смърт?

📌 UBI – неизбежен ли е?

📌 Смисълът – какво остава за човека?

Сам Алтман (оптимист):
Ще има и заместване, и усилване, но ключовата динамика е, че „офис работата“ е пакет от микрозадачи. AI първо ще разкъса пакета: писане на текстове, анализ, подготовка на документи, проекти, код-ревюта, customer support, първична диагностика на проблеми. Това ще вдигне продуктивността, но не и магически да изтрие всички роли. До 2030 очаквам много хора да работят в по-малки екипи, с по-висок „левъридж“, където един човек прави като трима, защото има AI. Да, част от текущите позиции ще изчезнат, но ще се появят нови: оператори на AI процеси, „проектанти“ на работни потоци, хора за качество, безопасност и домейн-контрол. Въпросът не е „ще има ли промяна“, а дали обществото ще направи преразпределение на печалбите и преквалификация достатъчно бързо.

Сатя Надела (оптимист):
Най-полезната рамка е „positive-sum“ или „zero-sum“. В близките години може да изглежда като zero-sum за отделни професии, но на ниво икономика това е шанс за positive-sum, ако AI стане обща инфраструктура за малкия бизнес, публичния сектор и образованието. По-скоро ще видим „компресия“ на организациите: по-малко слоеве мениджмънт, по-бързи цикли, повече автоматизация на бюрокрацията. Това не е утопия – означава, че определени типове координационни работи ще се свият. Но в същото време се отваря пространство за роли, които преди бяха лукс: персонализирано обучение, по-добри услуги, превенция в здравеопазването, индивидуални финансови консултации – много от това става икономически възможно, защото AI понижава цената на интелекта. Ако държавите и компаниите мислят стратегически, преходът може да е управляем, не катастрофален.

Ювал Ноа Харари (алармист):
Проблемът е, че вие говорите за „възможности“, а аз говоря за „структура на власт и икономика“. Ако AI автоматизира значима част от когнитивния труд, голяма група хора стават икономически излишни за пазара. Това създава риск от „безполезна класа“ – хора, които не могат да си намерят място не защото са мързеливи, а защото системата не се нуждае от тях. Дори ако се създадат нови работи, въпросът е: за кого, с каква скорост и дали са достатъчни по обем. И още: AI бюрокрации могат да вземат решения, които гражданите не разбират – кредити, социални услуги, профилиране, достъп до възможности. Тогава говорим не само за безработица, а за политическа и социална фрагментация. До 2030 това може да се прояви като нарастваща нестабилност, популизъм и конфликт между „включени“ и „изключени“ от новата икономика.

Джефри Хинтон (алармист):
Тук има един неприятен факт: ако имате система, която върши интелектуална работа по-евтино и понякога по-добре, работодателите ще я използват. Това ще концентрира ползите: няколко компании и собственици на капитал печелят непропорционално, а мнозинството – особено в средната класа – губи. „Усилване“ звучи добре, но не е гаранция за запазване на доходите. Ако един служител с AI замества трима, тогава двама остават без работа или приемат по-ниско заплащане. В близък хоризонт това може да удари счетоводство, административни услуги, част от правните дейности, маркетинг, дори програмиране на средно ниво. И без социални политики ще имате разпад на обществената тъкан. Ключовото е: не спорим дали AI ще бъде продуктивен, а дали икономиката ще разпредели тази продуктивност така, че да не разруши демокрацията и доверието.